Какви чернилки вятърът довея
от мъртвите – над мене, небеса,
и – ако сляза, чудя се – на кея,

В кръвта ми тупат тихи таралежи
и душат ноти в ягодите пресни.
Дъждовни капки в ноздрите се ежат,

Започвам пак:
начало - бяла стая
и рамка на легло в свободна зона,